Великденските добавки, както и коледните, нямат нищо общо с пенсионната система и с осигурителния принос на човек. По принцип дебатът и решението бяха формулирани на грешна основа, коментира бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова.

Миналия петък, 12 април, парламентът гласува промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО), с което бе решено да се отпусне еднократна сума в размер на 100 лв. на пенсионерите, на които пенсията или сборът от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях за месец април 2024 г., е в размер до 526 лв. включително. Отхвърлено беше предложението на "БСП за България" всички останали пенсионери с доходи над линията на бедност да получат по петдесет лева за Великден. Още същия ден от Националния осигурителен институт заявиха, че изплащането на приетите от Народното събрание великденски добавки в размер на 100 лв. ще започне от 26 април. 

Още от NRD24+ | След сигнал за заплаха се възложи постоянно полицейско присъствие пред дома ми, охраната не е “придобивка” от властта. Това написа във Фейсбук съпредседателят на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков. Припомняме, че автомобил на Националната служба за охрана (НСО), в който се е возил политикът, катастрофира на входа н ... Вижте повече

Тези 100 лв. са социална помощ, жест на държавата към хората в трета възраст, коментира Христова. По думите в обществото се създава грешна представа, тъй като се случва пенсионери да се объркат, че тази сума се дава само един път и после да питат защо следващия месец пенсията им е в по-малък размер. Дебатът прерасна в политическо наддаване, посочи още Христова. Тя постави въпроса защо извън подкрепата на държавата са останали хора от третата възраст, които поради трайна безработица по-назад в годините не успяват да съберат необходимия трудов стаж да се пенсионират и живеят с доходи под линията на бедност. Според нея е грешно и решението да се дадат пари за великденски добавки от бюджета на ДОО. 

Христова подчерта, че политици заблуждават обществото, представяйки 11-процентното увеличение на пенсиите от юли т.г. като политическо решение. Този текст е в Кодекса за социално осигуряване от няколко години. В закона пише, че всяка година от 1 юли се преизчисляват, т.е. актуализират пенсиите, като се покрива 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията, и няма нищо общо с някаква политическа воля, обясни експертът.

„Противоречие“ между млади и възрастни и нуждата от дебат за втория стълб

Последните шест-седем години забелязвам некомпетентно вмешателство в пенсионната система. Колко пъти само беше повишавана минималната пенсия, която и без това е гарантирана и се дотира от държавата, коментира Христова. Като друга забележка тя посочи това, че разликата между минималната и средната пенсия става все по-малка. Като положително експертът отбеляза това, че от няколко години вече се борави с линия на бедност при определянето на социалните помощи, която се определя от правителство.

По думите на Христова трябва да се повдигне по-сериозен дебат за „противоречието“ между поколенията по отношение на пенсионната система, тъй като България не се справя с демографската криза, а броят на по-възрастните българи нараства. Осигурителните вноски, които внасят работещите хора този месец, трябва да стигнат за пенсиите следващия месец, но те стигат само наполовина, отбеляза бившият социален министър.

Христина Христова обърна внимание на нуждата от по-задълбочен анализ на втория пенсионен стълб. Вторият стълб е в известна степен неглижиран. Той не постигна целите, за които беше създаден през 2000 г., коментира бившият социален министър. Вторият стълб трябваше значително да добавя средства към пенсията от първия стълб, вноската обаче остана на 5%, добави Христова. Вторият стълб има за задача да се умножат парите на хората, той е инвестиционен капиталов стълб, капиталова схема, коментира още тя.

Според Христова трябва да се повиши информираността по отношение на втория стълб и да се дебатират възможностите на т.нар. мултифондове. Хората, осигурени и във втория стълб, родените след 1 януари 1960 г., да могат да кажат своето желание в какви инвестиции да бъдат вложени техните пари – в такива с никакъв риск, с по-нисък риск или в по-рискови, но с по-голяма печалба, уточни Христова. Тя посочи, че анализът трябва да види и нуждата да се прецизира размерът на административните разходи.